Брой 03, 2010
Тема: ЕСЕ
Де е българското?
Задавам си този въпрос от момента, в който започнах да разбирам значението на думи като "родина", "патриотизъм", "отечество". Или с други думи - отскоро. Когато ме караха да уча наизуст "Отечество любезно", за мен това бяха непонятни думи, които трябваше да кажа и госпожата да остане доволна. Когато реших да прочета отново "Отечество любезно", без никой да ме кара, бяха изминали доста години и отново не можах да разбера значението. Не на думите, а на смисъла. На чувствата, които са накарали поета да се възхищава на любезното ни отечество. Може би, защото беше скоро след като попаднах в шахта на улицата и си счупих крака, или защото живея в краен софийски квартал, и докато още виждах, гледките далеч не бяха тъй прекрасни и вдъхновяващи, както в много творби, посветени на Отечеството. От друга страна се чудех - как така един толкова голям писател и със сигурност велик българин е успял да намери нещо в това Отечество, на което така искрено да се възхити.
"Ти си българин и трябва да се гордееш с това" - така пише в много учебници, така ни казват и в училище.
Аз съм българин и не мога да се гордея с това, докато сам не разбера "Де е българското", с което мога да бъда горд.
Може би това са книгите, които още не съм прочел, или пък градовете, в които още не съм бил. Градове български, в които историята е оставила своите следи и тези следи ми говорят. Наистина тихо, но все пак нашепват за минали времена, когато велики хора - българи, са вършили велики неща - български.
Още търся. Когато намеря, ще се опитам да разбера. После да почувствам. След това да обикна.
Дано по пътя не се спъна пак в някоя шахта.
Дано успея да разбера, след това да почувствам.
Дано да намеря и да обикна.
Ивелин БОГОМИЛОВ
ХІ клас,
СОУДНЗ "Луи Брайл",
София
Всички статии на Брой 03, 2010
ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Звезделин Минков – човекът С МНОГОТО ГЛАСОВЕЕСЕ
Де е българското?ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
АсеновградДобрич
Пловдив
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Писател и хуморист от класаНе съм от тях
